За мен е най-важно колата и собственика й да си имат собствен стил. Цялото Рат движение е един голям протест на лъскавината, пошлостта и жалките опити да се ВИП-изира ежедневието. На мен лично ми омръзна да гледам прошляци с лъскави и безвкусно "тунинговани" коли, които вкъщи мажат лютеница на стар хляб, но на улицата трябва да са с по-нова и лъскава кола, на която възлагат всичките си надежди да им избие комплексите. Омръзнаха ми коли последни години на производство, заплащани с убийствен за собствениците им лизинг и зимата със летни гуми, защото няма кинти за зимни гуми, че лизинга е изял всичко. Омръзнаха ми от надписи НОС, Спарко и т.н... като стикерите са единственото, което е свързано с тези иначе яки фирми и колата. Смешни са ми хлапетии имащи книжки от няколко месеца и дърпащи ръчните и гонкащи се на ластици, запълвайки черните хроники по този начин. Най-важното е да се разбере, че колата - това не сме ние. Не трябва да се надяваме колата да създава его, его което обикновенно е надут балон с малко въздух и готов да се пръсне всеки момент. Омръзна ми от мисленето, че всеки е блестящ рали пилот едва ли не и да имаме най-черните статистики в цивилизования свят (пък и не само). Омръзна ми от рацери правещи "бегачки" а само теглото на саунда в колата им е няколкостотин кила....
За мен хуудрайда, рат или както и да го наречем си е едно голямо "Не" на всичките тези жалки явления. За наща родна сцена дори не очаквам някога да има и разбиране. Не го и търся. За всеки влак си има пътници, но пътници много, важни са локомотивите с машинистите. Важно е някой да провокира, развива и да не е в матрицата. Бъдете сигурни, че и най-големия тъпак се провокира от нещата, които не разбира. Е такъв човек просто се е научил да игнорира всичко, но не всички са тъпаци, има и хора, които ще се замислят и ще разберат, които ще усетят посланието от наще машини.
Какво е хуудрайд или рат - това е просто продължението на нашия начин на живот изразен и в автомобилите ни. А всички сме различни и близки, всеки има свое виждане което прави сцената още по-разнородна и интересна.
Нещото, което не харесвам у нас (но то си е "класика" за БГ) е, че и тук важи поговорката „Всяко чудо за 3 дни”. Не виждам проекти, които да се движат. Ще видим и много коли с ръждясали капаци и капачки за резервоара, просто защото са видели нещо "модерно", но истинският рат си се вижда. Надявам се да се зароди поне камерно течение и у нас. Обидно ми е, че пак сме най-изостаналите. И парите не са извинението. Трябват ни 50-100 кинта да ратнем една кола. Всичко е идеи и собствен труд, всичко е да почувстваме вътрешното убеждение да го направим, а не необходимостта на всяка цена...

дано... дано... аз съм оптимист...

Хуудрайдърите са първо и винаги уникални,надъхани,обичани и весели. Ако ти се чувстваш така,ти си на правилното място. Ти НЕ си твоята кола, ти си само тъпака, който има любовна връзка с нея!
Колите са много подобни на… момичетата.
Със сигурност можеш да се завлечеш във щоуруум на Мерцедес и да купиш маркова кола заедно със чисто нови маркови автомобилни вноски. Всъщност говорим много скъпа за издръжка "мацка"! Не можеш да отидеш да къмпинг с нея, трябва да поддържаш кожата и боята да изглеждат добре, има голям шанс да ти свият музиката, яде бензина като свиня... тва е мноо скъпа приятелка! (гадже)!
Хуудрайда е като мацка която те поддържа щастлив, дори да е малко груба по ъглите. Тя не иска да я водиш по моловете, не те пита дали изглежда дебела. Всъщност тя не изисква нищо от теб освен любовта ти. Всичко това, плюс, че е много яка! Сега, има разлика да караш овехтяла увиснала Хонда и да караш евтин за поддръжка хуудрайд. Разликата е че ,хуудрайда все още изглежда яко.
Вдъхновението е навсякъде около нас... Раждането на “Хуудрайд “ всъщност се пръкна при един разговор до Чииба Хът във Темпи,Аризона. Някъв пич дойде до мен и ме пита какъв вид кола карам.Казах му,че карам сток '64 Karmann Ghia смъкната до земята. След като погледна към колата, после пак към неговия приятел, той се обърна към мен и каза: “Баси пич….. тва вярно е hoodride (буквално се превежда возене на капака)”.

Бруталния Бийт Дерик
създател на hoodride.com

Eнтусиасти е имало и винаги ще има, но жалкото е, че и ''тунинг сцената'' е отражение на живота в една държава... за това и повечето коли, които се мъдрят ''тунинговани'' по нашитее пътища са “пипнати” в един комерсиален стил. Странно как по цяла Европа минималът е превзел всички дизайнерски решения от едно десителетие насам, а сега в милата ни родина някои откриват неона под колата, сини и други лампички, спойлери – тип пейка, огромни стъкломатови брони и прагове... това са последователите на „Бързи и яростни”. За няколко години България се изпълни с тунинговани и не чак толкова тунинговани коли. Създаде се една стрийт рейсинг култура, която до голяма степен наложи някакви стериотипи за това как трябва да изглежда един автомобил. Всеки „квартален гъзар” се захвана да слага спойлери на астрата... както и да е, няма лошо в това да искаш колата ти да изглежда добре
Разбира се появиха се и много расови, красиво и стилно направени коли, за които обаче продължават да се сипят няк’ви ''експертни оценки'’ от рода на "ако й лепнеш и една перла боя в няколко цвята....", "само да й прибавиш един голям спойлер...” и др. Разбирачите са си разбирачи и, и винаги са убедени в правотата си. Коментари от този тип можете да видите във всеки авто форум. Представата на българина за стил се изгражда от 3 букви – КИЧ.
Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност и виждания за живота, за това как трябва да изглежда света. Затова и хуудрайд и рат стилът ще наберат сила и в България като отрицание на гореспоменатото явление. Радва ме фактът, че почитателите и последователите на този по-различен вид „тунинг” стават все повече и повече. Защото „ние сме различни!”